Когато търсите най-добрите кабели и проводници, изборът на правилния материал за обвивка е от решаващо значение. Външната обвивка има разнообразни функции, за да гарантира издръжливостта, безопасността и производителността на кабела или проводника. Не е необичайно да се налага да избирате между полиуретан (PUR) и...поливинилхлорид (PVC)В тази статия ще научите за разликите в производителността между двата материала и приложенията, за които всеки материал е най-подходящ.
Структура и функция на обвивката на кабели и проводници
Обвивката (наричана още външна обвивка или обвивка) е най-външният слой на кабел или проводник и се нанася чрез един от няколко метода на екструдиране. Обвивката предпазва кабелните проводници и други структурни компоненти от външни фактори като топлина, студ, влага или химични и механични влияния. Тя може също така да фиксира формата на многожилния проводник, както и екраниращия слой (ако има такъв), като по този начин минимизира смущенията в електромагнитната съвместимост (ЕМС) на кабела. Това е важно, за да се осигури постоянно предаване на мощност, сигнал или данни в кабела или проводника. Обвивката също играе важна роля за издръжливостта на кабелите и проводниците.
Изборът на правилния материал за обвивка е от решаващо значение за определянето на най-добрия кабел за всяко приложение. Ето защо е важно да се знае точно каква е целта на кабела или проводника и на какви изисквания трябва да отговаря.
Най-разпространеният материал за облицовка
Полиуретанът (PUR) и поливинилхлоридът (PVC) са двата най-често използвани материала за обвивка на кабели и проводници. Визуално няма разлика между тези материали, но те проявяват различни свойства, които ги правят подходящи за различни приложения. Освен това, няколко други материала могат да се използват като материали за обвивка, включително търговски каучук, термопластични еластомери (TPE) и специални пластмасови съединения. Тъй като обаче те са значително по-рядко срещани от PUR и PVC, в бъдеще ще сравняваме само тези два.
PUR – Най-важната характеристика
Полиуретанът (или PUR) се отнася до група пластмаси, разработени в края на 30-те години на миналия век. Произвежда се чрез химичен процес, наречен адитивна полимеризация. Суровината обикновено е петрол, но за производството му могат да се използват и растителни материали като картофи, царевица или захарно цвекло. Полиуретанът е термопластичен еластомер. Това означава, че е гъвкав при нагряване, но може да се върне в първоначалната си форма при нагряване.
Полиуретанът има особено добри механични свойства. Материалът има отлична износоустойчивост, устойчивост на рязане и разкъсване и остава изключително гъвкав дори при ниски температури. Това прави PUR особено подходящ за приложения, които изискват динамично движение и огъване, като например теглещи вериги. В роботизирани приложения, кабелите с PUR обвивка могат да издържат на милиони цикли на огъване или силни усукващи сили без проблеми. PUR също така има силна устойчивост на масло, разтворители и ултравиолетова радиация. Освен това, в зависимост от състава на материала, той е без халогени и забавящ горенето, което са важни критерии за кабели, сертифицирани по UL и използвани в Съединените щати. PUR кабелите се използват често в машиностроенето и фабричното строителство, индустриалната автоматизация и автомобилната индустрия.
PVC – най-важната характеристика
Поливинилхлоридът (PVC) е пластмаса, която се използва за производството на различни продукти от 20-те години на миналия век. Той е продукт на газова верижна полимеризация на винилхлорид. За разлика от еластомера PUR, PVC е термопластичен полимер. Ако материалът се деформира при нагряване, той не може да бъде възстановен в първоначалното си състояние.
Като облицовъчен материал, поливинилхлоридът предлага разнообразни възможности, тъй като е способен да се адаптира към различни нужди чрез промяна на съотношението на състава си. Механичната му товароносимост не е толкова висока, колкото на PUR, но PVC е и значително по-икономичен; средната цена на полиуретана е четири пъти по-висока. Освен това PVC е без мирис и устойчив на вода, киселини и почистващи препарати. Поради тази причина често се използва в хранително-вкусовата промишленост или във влажна среда. PVC обаче не е без халогени, поради което се счита за неподходящ за специфични приложения на закрито. Освен това, той не е по своята същност устойчив на масла, но това свойство може да се постигне чрез специални химически добавки.
Заключение
Както полиуретанът, така и поливинилхлоридът имат своите предимства и недостатъци като материали за обвивка на кабели и проводници. Няма окончателен отговор кой материал е най-подходящ за всяко конкретно приложение; Много зависи от индивидуалните нужди на приложението. В някои случаи, напълно различен материал за обвивка може да бъде по-идеално решение. Затова насърчаваме потребителите да потърсят съвет от експерти, които са запознати с положителните и отрицателните свойства на различните материали и могат да се претеглят взаимно.
Време на публикуване: 20 ноември 2024 г.